Легенда за незнайната Любов

14 авг. 2014 г., 17:56

Поэзия » Любовная

713 0 3

В незнаен град нощта се стеле,

проблясват будни светофари,

от тишината онемели

лениво пъплят тротоарите,

танцува вятърът на пръсти

сред сенчестите очертания.

Аз пред луната се прекръствам

и шепна и безброй признания

как ти ме тласкаш безразсъдно

към сладък, първороден грях,

как влюбена съм в теб подсъдно

и не изпитвам свян и страх.

А в полунощ ще те целуна

със девствен, ненаситен чар

и ти ще се вречеш без думи

като във църква пред олтар.

Над нас ще падне звезден купол,

прикрил венчавката ни тайна

и утрото ще се разпука

по-розово и по-омайно.

Така в прегръдка ще застинем -

мемориал на Любовта -

забулени във тайно минало,

две статуи във вечността

и дълго ще красим площада,

ще ни възпеят във куплет,

ще се целуват всички млади

пред паметника за късмет,

но слух-легенда ще се носи,

че нощем статуите дишат

и вярно е почти "на косъм"...

Кой знае?... Никъде не пише...