Легенда за незнайната Любов
В незнаен град нощта се стеле,
проблясват будни светофари,
от тишината онемели
лениво пъплят тротоарите,
танцува вятърът на пръсти
сред сенчестите очертания.
Аз пред луната се прекръствам
и шепна и безброй признания
как ти ме тласкаш безразсъдно
към сладък, първороден грях,
как влюбена съм в теб подсъдно
и не изпитвам свян и страх.
А в полунощ ще те целуна
със девствен, ненаситен чар
и ти ще се вречеш без думи
като във църква пред олтар.
Над нас ще падне звезден купол,
прикрил венчавката ни тайна
и утрото ще се разпука
по-розово и по-омайно.
Така в прегръдка ще застинем -
мемориал на Любовта -
забулени във тайно минало,
две статуи във вечността
и дълго ще красим площада,
ще ни възпеят във куплет,
ще се целуват всички млади
пред паметника за късмет,
но слух-легенда ще се носи,
че нощем статуите дишат
и вярно е почти "на косъм"...
Кой знае?... Никъде не пише...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
