Легенда за незнайната Любов

14.08.2014 г., 17:56 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 4

800 0 3

В незнаен град нощта се стеле,
проблясват будни светофари,
от тишината онемели
лениво пъплят тротоарите,
танцува вятърът на пръсти
сред сенчестите очертания.
Аз пред луната се прекръствам
и шепна и безброй признания
как ти ме тласкаш безразсъдно
към сладък, първороден грях,
как влюбена съм в теб подсъдно
и не изпитвам свян и страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Тиня и чест
В един панелен храм...

По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
Разказ за тишината

От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...
Предчувствие за мъж

Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...

Още произведения »