Aug 14, 2014, 5:56 PM

Легенда за незнайната Любов 

  Poetry » Love
816 0 3
В незнаен град нощта се стеле,
проблясват будни светофари,
от тишината онемели
лениво пъплят тротоарите,
танцува вятърът на пръсти
сред сенчестите очертания.
Аз пред луната се прекръствам
и шепна и безброй признания
как ти ме тласкаш безразсъдно
към сладък, първороден грях,
как влюбена съм в теб подсъдно
и не изпитвам свян и страх. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Random works
: ??:??