В незнаен град нощта се стеле,
проблясват будни светофари,
от тишината онемели
лениво пъплят тротоарите,
танцува вятърът на пръсти
сред сенчестите очертания.
Аз пред луната се прекръствам
и шепна и безброй признания
как ти ме тласкаш безразсъдно
към сладък, първороден грях,
как влюбена съм в теб подсъдно
и не изпитвам свян и страх. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up