В лето последно на Търновско царство
орди османски нахлули са там,
каменна крепост да сринат със ярост,
църкви - светини да палят без срам.
Народът сломен от болка зловеща
кървави сълзи заронил с тъга,
нощем се носели стонове тежки
в царския град, где вилняла смъртта.
Едничка опора в това трудно време
бил Патриархът Евтимий, самин
що благославял българско племе
и насърчавал го с дух несломим.

Но ужас настал за участ народна,
кога Челеби Сюлейман преценил,
с измама да стъпче търновска гордост
и крайната гибел така предрешил.
Привикал стотината знатни боляри
в храма Господен, уж за съвет,
но щом ги събрал, той заповядал,
глави да им вземат... след кървав декрет.
Тъй Божият храм с обляни олтари
станал свидетел на тежкия грях,
а мракът най-черен с отровни ластари
хищно надвиснал над Търново град.

С това не приключили мъките страшни,
решил Сюлейман да обезглави
човека най-свят в туй време злощастно
и българи вечно от вяра лиши.
Извели Евтимий от тясна тъмница
и го повели към Лобна скала,
където палачът с жестока десница
без жал да отнеме живота-искра.
Тръгнал мъдрецът с горда осанка
към ешафода, облян в светлина,
по пътя прекръстил всеки, без сянка
на слабост и страх със свята ръка.
А после положил глава под топора,
с молитва последна към Бога, смирен,
за български род да остане опора,
та дух да пребъде в любов претворен.

И станало чудо. Дланта на палача
се вкаменила, щом вдигнал ръка,
секирата остра замръзнала в здрача
и пощадила светеца сама.
Настанало смут навред сред тълпата,
убиецът паднал от страх обладан,
а търновчани... прозрели съдбата
с поклон се простили със стареца там.
Защото повели пастирът безстрашен 
на юг... в непознат  за тях манастир,
заточен бъде.... страдалник печален,
далече от бран и народни борби.
Млади и стари в мъка безмерна
нозе му целували с болка и жал.
„Кому ни оставяш, блюстителю верен?“
„На Бога!“ – шептял им духовният цар.

И днес Патриархът – светецът прославен
над Търново града прострял е ръце,
сила и вяра господна да дава,
закриляйки всяко свободно сърце.

15.10.2020 г.