19 февр. 2019 г., 03:57

Легенда за Родопа и Хемус

864 2 2

Легендата стара разказва,
за двама... брат и сестра,
Хем и Родопа се казвали,
божи, тракийски чеда.

 

Баща им бил Бог на водите,
братът на Зевс - Посейдон,
който с тризъбец безплътен
вълни укротявал, на кон.
Владеел реки и морета
със сила, но и с доброта,
от замък във водната бездна
се грижел за своите дела.
Един ден Хем и Родопа,
наивно, уж на шега,
решили, без злост и без злоба,
да впуснат се в детска игра.
Разплела косите си руси
девойката чудна без свян,
та Хера –богиня да види
друга красавица там.
А Хемус брада залепил си,
на Зевс се престорил със страст,
че искал той сам да прилича
на него по мощ и по власт.
Увлечени те от играта,
прекрачили праг разрешен,
да имитират делата
на Хера и Зевс в този ден.
Но Богът гръмовен ги зърнал,
веждите смръщил от гняв,
жезъла силно прегърнал
и метнал светкавици с яд.
Разтресъл земята греховна,
огньове лумнал навред,
а двамата млади, чутовно
превърнал в скали, за ответ.

 

И днес, Родопа и Хемус,
що тази легенда роди,
ни спомнят, как сляпата смелост
ги в две планини вкамени.

17.02.2019 г.

 

Из "Легенди и стихове за българщината"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...