Легендата стара разказва,
за двама... брат и сестра,
Хем и Родопа се казвали,
божи, тракийски чеда.

Баща им бил Бог на водите,
братът на Зевс - Посейдон,
който с тризъбец безплътен
вълни укротявал, на кон.
Владеел реки и морета
със сила, но и с доброта,
от замък във водната бездна
се грижел за своите дела.
Един ден Хем и Родопа,
наивно, уж на шега,
решили, без злост и без злоба,
да впуснат се в детска игра.
Разплела косите си руси
девойката чудна без свян,
та Хера –богиня да види
друга красавица там.
А Хемус брада залепил си,
на Зевс се престорил със страст,
че искал той сам да прилича
на него по мощ и по власт.
Увлечени те от играта,
прекрачили праг разрешен,
да имитират делата
на Хера и Зевс в този ден.
Но Богът гръмовен ги зърнал,
веждите смръщил от гняв,
жезъла силно прегърнал
и метнал светкавици с яд.
Разтресъл земята греховна,
огньове лумнал навред,
а двамата млади, чутовно
превърнал в скали, за ответ.

И днес, Родопа и Хемус,
що тази легенда роди,
ни спомнят, как сляпата смелост
ги в две планини вкамени.

17.02.2019 г.

Из "Легенди и стихове за българщината"