ЛЕКА НОЩ
ЛЕКА НОЩ
Лека нощ! Но на кого ли?
Защо заспивам пак сама?
Навън извива кръшни трели
славейче, запяло във нощта.
Лека нощ! Поредна вечер
гушнала възглавница една.
Заспивам аз. Навън луната свети.
Очите ми притваря самота.
Звездите галят ми косата.
Спомените пак нахлуват в мен.
И във тъмното безвремие
опитвам да потъна в съня студен.
Лека нощ! По дяволите! Казвам го на себе си!
Заспивам в тъжна самота.
А утре пак ще бъда себе си.
С усмивката голяма на уста.
24.06.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мириам Все права защищены
