ЛЕКА НОЩ
ЛЕКА НОЩ
Лека нощ! Но на кого ли?
Защо заспивам пак сама?
Навън извива кръшни трели
славейче, запяло във нощта.
Лека нощ! Поредна вечер
гушнала възглавница една.
Заспивам аз. Навън луната свети.
Очите ми притваря самота.
Звездите галят ми косата.
Спомените пак нахлуват в мен.
И във тъмното безвремие
опитвам да потъна в съня студен.
Лека нощ! По дяволите! Казвам го на себе си!
Заспивам в тъжна самота.
А утре пак ще бъда себе си.
С усмивката голяма на уста.
24.06.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
