Кръв стича се по сивата земя,
умира въздухът във тежка мараня,
разкъсан плащ плющи над тъмен гроб,
загинал цвят краси безмълвен бог.

Прокапва вехта, тежка самота,
разкрива прорез, зеещ към тъма,
вали от облаци ръждиви черен дим,
пречупен факел тлее с плам несътворим.

Език облизва жадно сбръчкан цвят,
безплътен хор запазва спомен свят,
Изсъхнал ствол расте в безшумен стон,
прелита сянка и пречупва нежно клон.

Гръм носи тътен на гърба си с танц,
пристъпва тихо, шепне с глас издран,
река от лед тече във кротко блато,
потръпва стреснато сънливо плато.

Отровно вино пие сляп удавник,
целува чаша и подава я на странник,
задушна пара вие се и крие се в мъгла,
очи затварят се, покрити с терпентинова смола.