Кръв стича се по сивата земя,
умира въздухът във тежка мараня,
разкъсан плащ плющи над тъмен гроб,
загинал цвят краси безмълвен бог.
Прокапва вехта, тежка самота,
разкрива прорез, зеещ към тъма,
вали от облаци ръждиви черен дим,
пречупен факел тлее с плам несътворим.
Език облизва жадно сбръчкан цвят,
безплътен хор запазва спомен свят,
Изсъхнал ствол расте в безшумен стон,
прелита сянка и пречупва нежно клон. ...