Лека нощ, моя болка. Лека нощ, самота.
Като сладка упойка ме унася съня
и ми носи наслада от несвършен мираж,
че отново ще чувствам, че отново съм аз.
Онзи дето поиска да докосне звезда,
а не стигна дори на дървото върха.
И отново е сам и забравен дори,
и отново се лута в запустели гори.
Самотата до него в избелял дъждобран,
крачи, пее и вика, че е сам и е стар,
но Луната му прави най-красивия дар,
и му праща съня, като билка и цяр. ...