Valdemaro (Валдемар)
66 181
29 июл. 2014 г., 21:06

Лека нощ 

  Поэзия
753 1 7

Лека нощ, моя болка. Лека нощ, самота.

Като сладка упойка ме унася съня

и ми носи наслада от несвършен мираж,

че отново ще чувствам, че отново съм аз.

Онзи дето поиска да докосне звезда,

а не стигна дори на дървото върха.

И отново е сам и забравен дори,

и отново се лута в запустели гори.

Самотата до него в избелял дъждобран,

крачи, пее и вика, че е сам и е стар,

но Луната му прави най-красивия дар,

и му праща съня, като билка и цяр.

И съня го понася на вълшебни крила,

над тъги - мимолетни, над лъжи, суета...

А когато остава до зората момент,

всичко бързо угасва и започва нов ден.

Пак поредната болка и позната тъга,

позабравена мъка, ала пак самота.

И така до момента, когато спасен,

на съня на крилете, ще започва нов ден...

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??