Лека нощ
Лека нощ, моя болка. Лека нощ, самота.
Като сладка упойка ме унася съня
и ми носи наслада от несвършен мираж,
че отново ще чувствам, че отново съм аз.
Онзи дето поиска да докосне звезда,
а не стигна дори на дървото върха.
И отново е сам и забравен дори,
и отново се лута в запустели гори.
Самотата до него в избелял дъждобран,
крачи, пее и вика, че е сам и е стар,
но Луната му прави най-красивия дар,
и му праща съня, като билка и цяр.
И съня го понася на вълшебни крила,
над тъги - мимолетни, над лъжи, суета...
А когато остава до зората момент,
всичко бързо угасва и започва нов ден.
Пак поредната болка и позната тъга,
позабравена мъка, ала пак самота.
И така до момента, когато спасен,
на съня на крилете, ще започва нов ден...
© Валдемар All rights reserved.
