Когато нощем тихо пристъпваш във мрака,
аз чувам твоя стих седефено бял.
Когато се моля, стиснала силно на съдбата ръката,
отново искам да вярвам, че си ме разбрал.

Бях преди десет години усмивка на твоето лице,
бях преди пет години катинар за твоето сърце.
Обърнах се с гръб, да те погледна не пожелах,
заключих грижливо в ума си бленувания грях.

В душата ми се бореха няколко души,
в сърцето ми течаха мътни реки.
Една черна сянка полека се примъкна до теб,
поседна, засмя се, пропука се кървавият лед.

Сега стоя така близо и толкова далеч,
вече съм никоя за теб,
заспивай, заспивай, моя любов!
Аз ще остана, при теб ще идвам всяка нощ...

25.08.2015