limeruna (Йоана)
565 3355
27 окт. 2020 г., 00:42

Лека нощ... 

  Поэзия
241 4 5
Лека нощ... 

 

Умора, объркване, чудене, сън, 

и дните превъртат въпроси. 

Нагоре в небето мечтица на пън 

зашитите облаци носи... 

 

Повтарят клавиши прозирен момент 

след опит звука да прегърнат. 

А този звук ти го отнесе от мен, 

в иглички от дъжд, но се върна. 

 

Понякога мисля, че всичко е дим, 

но слънцето пее дори и в сърцето. 

Пожари разплискваме, в жажда горим, 

но няма как да целунем небето. 

 

Умора, объркване, чудене, сън, 

и дните превъртат въпроси. 

Китарени струни, стар грамофон, 

и опити да завием морето. 

 

Понякога мисля, че всичко е дъжд 

и дните превъртат въпроси. 

А слънцето мисли ли, мисли веднъж 

и после дарява на нивите посев. 

 

Пухкави сгушени малки слънца. 

И тази нощ в нас сънят се търкули. 

Дали да повярвам на дребни перца? 

Душата в невидими ноти ни брули. 

 

Есен е сякаш, златна отвън, 

а вътре дървесна, потайна и тиха. 

Няма как да ти дам своя сън, 

макар да заспивам в няколко стиха... 

 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за музиката, милите думи и изобщо за това, че сте тук! Вдъхновена вечер!
  • Поздравления за стиха ти, Йоана!
  • Хубаво произведение.
    Поздравявам те.
  • Красиво е, Йоана! Лека нощ и от мен Кампарито ме омагьоса Само 100 грама изпих за релакс но ме хвана Сладки сънища ти желая.
  • "Buona Notte": https://www.youtube.com/watch?v=CijPyG8UW8c
    Какво прелестно заглавие за тези малки часове. Позволих си да го илюстрирам с една знаменита песен. "Китарени струни, стар грамофон, и опити да завием морето." Колко много поезия, концентрирана в самия център на стихотворението. Тя пълзи двупосочно към началото и финала му. "Умора, объркване, чудене, сън," - този рефрен, съчетан с образа на "пухкави сгушени малки слънца", който извика у мен представата за сгушени в себе си малки таралежчета, чиито бодли са слънчеви лъчи, е вторият поетичен генератор на творбата. "Душата в невидими ноти ни брули."... макар да заспивам(e) в няколко стиха"... "но няма как да целунем небето." Сякаш люлееш читателя в звездна люлка, изтъкана от поезия, Йоана. Затова непрестанно се връщам и препрочитам дивните ти стихове.

    "Есен е сякаш, златна отвън,
    а вътре дървесна, потайна и тиха.
    Няма как да ти дам своя сън..."

    Лека нощ, чародейке на поезията! Благодаря за удоволствието да те чета!
Предложения
: ??:??