Лека нощ...

Поезия

399 4 5

Лека нощ...

Умора, объркване, чудене, сън,

и дните превъртат въпроси.

Нагоре в небето мечтица на пън

зашитите облаци носи...

Повтарят клавиши прозирен момент

след опит звука да прегърнат.

А този звук ти го отнесе от мен,

в иглички от дъжд, но се върна.

Понякога мисля, че всичко е дим,

но слънцето пее дори и в сърцето.

Пожари разплискваме, в жажда горим,

но няма как да целунем небето.

Умора, объркване, чудене, сън,

и дните превъртат въпроси.

Китарени струни, стар грамофон,

и опити да завием морето.

Понякога мисля, че всичко е дъжд

и дните превъртат въпроси.

А слънцето мисли ли, мисли веднъж

и после дарява на нивите посев.

Пухкави сгушени малки слънца.

И тази нощ в нас сънят се търкули.

Дали да повярвам на дребни перца?

Душата в невидими ноти ни брули.

Есен е сякаш, златна отвън,

а вътре дървесна, потайна и тиха.

Няма как да ти дам своя сън,

макар да заспивам в няколко стиха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Благодаря за музиката, милите думи и изобщо за това, че сте тук! Вдъхновена вечер!

2020-10-28T21:20:21+02:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за стиха ти, Йоана!

2020-10-27T23:50:14+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Хубаво произведение.
Поздравявам те.

2020-10-27T17:55:36+02:00
Jenna_Stannis1 (Жулиета)

Красиво е, Йоана! Лека нощ и от мен Кампарито ме омагьоса Само 100 грама изпих за релакс но ме хвана Сладки сънища ти желая.

2020-10-27T01:28:24+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Buona Notte": https://www.youtube.com/watch?v=CijPyG8UW8c
Какво прелестно заглавие за тези малки часове. Позволих си да го илюстрирам с една знаменита песен. "Китарени струни, стар грамофон, и опити да завием морето." Колко много поезия, концентрирана в самия център на стихотворението. Тя пълзи двупосочно към началото и финала му. "Умора, объркване, чудене, сън," - този рефрен, съчетан с образа на "пухкави сгушени малки слънца", който извика у мен представата за сгушени в себе си малки таралежчета, чиито бодли са слънчеви лъчи, е вторият поетичен генератор на творбата. "Душата в невидими ноти ни брули."... макар да заспивам(e) в няколко стиха"... "но няма как да целунем небето." Сякаш люлееш читателя в звездна люлка, изтъкана от поезия, Йоана. Затова непрестанно се връщам и препрочитам дивните ти стихове.

"Есен е сякаш, златна отвън,
а вътре дървесна, потайна и тиха.
Няма как да ти дам своя сън..."

Лека нощ, чародейке на поезията! Благодаря за удоволствието да те чета!

2020-10-27T00:58:08+02:00