"Лека нощ, Обичам те" -
ей такива простички неща..
в ухото ù шепнех на заспиване,
докато преоткривах света си.
Онзи, свил се в прегръдките ù,
онзи, потънал в топлия смях,
онзи, с вкуса на целувките ù.
(как искам по много от тях).
Тя вече сладко сънуваше,
подпряла глава на гърдите ми.
А в мен непознато се събуждаше,
мъжко его - не. Обичане!
Помислих си да я събудя,
исках да го кажа първи.
А тя усмихна се набързо
с "Обичам те, Добро утро!".
© Емилия Йорданова Все права защищены