Леко трезвен

28 окт. 2024 г., 12:12

Поэзия

101 3 3

ЛЕКО ТРЕЗВЕН

Седя на бордюра със третата бира,

а Варна край мен се прибира да спи.

И лятото нейде без мен абдикира –

в съня ми дори не дъхти на липи.

Жените надянаха черни блузони.

И всякоя летните рокли ската.

И псето ми кучките в парка подгони

под бавните жълти вихрулки листа.

Ченгето попита: – Защо си самичък?

Не ти ли вони от казана с боклук?

Пък аз си живея – по-сам и от птичък,

така не успял да политне на юг.

Неонът от ледните улични лампи

примигва връз мен като уличен СОТ.

И няма кой, Господи, с мене да трампи

ей този ужасен и скапан живот.

И зъзна си тихо във лятната ризка –

един – леко трезвен, и мил философ.

Седя на бордюра – и нищо не искам.

Освен да живея във свят за Любов.

yotovava (Валентина Йотова)

2024-10-28T17:02:34+02:00

Любовта е край нас, няма как да ни подмине, Валюше.
absent (Наташа Биразова)

2024-10-28T16:58:39+02:00

Валерка, желая ти от сърце да ти се сбъдне мечтата!
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2024-10-28T13:33:54+02:00

Този прекрасен свят от любов!