28.10.2024 г., 12:12 ч.

Леко трезвен 

  Поезия
99 3 3

ЛЕКО ТРЕЗВЕН

 

Седя на бордюра със третата бира,

а Варна край мен се прибира да спи.

И лятото нейде без мен абдикира –

в съня ми дори не дъхти на липи.

 

Жените надянаха черни блузони.

И всякоя летните рокли ската.

И псето ми кучките в парка подгони

под бавните жълти вихрулки листа.

 

Ченгето попита: – Защо си самичък?

Не ти ли вони от казана с боклук?

Пък аз си живея – по-сам и от птичък,

така не успял да политне на юг.

 

Неонът от ледните улични лампи

примигва връз мен като уличен СОТ.

И няма кой, Господи, с мене да трампи

ей този ужасен и скапан живот.

 

И зъзна си тихо във лятната ризка –

един – леко трезвен, и мил философ.

Седя на бордюра – и нищо не искам.

Освен да живея във свят за Любов.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??