Леко трезвен
ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи.
Жените надянаха черни блузони.
И всякоя летните рокли ската.
И псето ми кучките в парка подгони
под бавните жълти вихрулки листа.
Ченгето попита: – Защо си самичък?
Не ти ли вони от казана с боклук?
Пък аз си живея – по-сам и от птичък,
така не успял да политне на юг.
Неонът от ледните улични лампи
примигва връз мен като уличен СОТ.
И няма кой, Господи, с мене да трампи
ей този ужасен и скапан живот.
И зъзна си тихо във лятната ризка –
един – леко трезвен, и мил философ.
Седя на бордюра – и нищо не искам.
Освен да живея във свят за Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
