10 янв. 2010 г., 15:29

Лекокрили пеперуди

965 0 11

                                                     на Димчо Дебелянов

 

Върху неоновата жара на града

като печална, уморена нестинарка –

 

на тиха скръб най-верната другарка –

 

забрадка черна е разпуснала нощта.

Треперят в мрака сънните листа –

 

безцветни, лекокрили пеперуди...

 

Градът

             от сън дълбок ще се събуди

с римуваната в стихове зора.

 

"Аз искам да те помня все така..." –

 

ще пише пред раздялата поетът,

 

усетил как под мъжката ръка

молитвено догарят редовете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...