10 янв. 2010 г., 15:29

Лекокрили пеперуди

967 0 11

                                                     на Димчо Дебелянов

 

Върху неоновата жара на града

като печална, уморена нестинарка –

 

на тиха скръб най-верната другарка –

 

забрадка черна е разпуснала нощта.

Треперят в мрака сънните листа –

 

безцветни, лекокрили пеперуди...

 

Градът

             от сън дълбок ще се събуди

с римуваната в стихове зора.

 

"Аз искам да те помня все така..." –

 

ще пише пред раздялата поетът,

 

усетил как под мъжката ръка

молитвено догарят редовете...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...