Jan 10, 2010, 3:29 PM

Лекокрили пеперуди

  Poetry » Other
964 0 11

                                                     на Димчо Дебелянов

 

Върху неоновата жара на града

като печална, уморена нестинарка –

 

на тиха скръб най-верната другарка –

 

забрадка черна е разпуснала нощта.

Треперят в мрака сънните листа –

 

безцветни, лекокрили пеперуди...

 

Градът

             от сън дълбок ще се събуди

с римуваната в стихове зора.

 

"Аз искам да те помня все така..." –

 

ще пише пред раздялата поетът,

 

усетил как под мъжката ръка

молитвено догарят редовете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...