18 апр. 2024 г., 11:06  

Лесен нестих

586 6 8

Колко лесно било да заспя без да пиша.

Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?

Не сънувам треви с топли макови скути,

непробудно мълчи мисълта на минути.

 

Беше смела нощта и мечтаеше диво

за любов без жила и за чувство красиво,

беше. Няма назад, мъдро сенките гоня,

изтрезнял е на хлад непослушният спомен.

 

Не похърквай до мен, самота, че ме плаши

този мрак, уплътнен с грехове, вчера наши.

Аз забравих. И ти забрави. Няма драма.

Времето си пести, свърши срокът за двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зарадва ме, Наде. Пак се отбивай. 😊
  • Много, ама много "мое"! Даваш ми фенерчето си назаем, Светеща буболечице. Благодаря!
  • Благодаря ти, Петя, задето се отби и си хареса стих.
    Животът продължава, Иржи, и наистина понякога е по-лесно да не будуваме над грижите си, а да ги загърбим. Има кой да реди следващите нива от играта.
    Опитвам се да вразумя най-вече себе си, Миночка. Благодаря ви за любими.
  • Много мъдър стих, Светличка! Поздравявам те!
  • Удоволствието ми като чета стиховете ти е най- вече от ритъма! Брилянтен!
    И някои изречения.Да не се търси драма, а да се забравя! Защото времето е ценно!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...