Apr 18, 2024, 11:06 AM  

Лесен нестих

  Poetry » Love
592 6 8

Колко лесно било да заспя без да пиша.

Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?

Не сънувам треви с топли макови скути,

непробудно мълчи мисълта на минути.

 

Беше смела нощта и мечтаеше диво

за любов без жила и за чувство красиво,

беше. Няма назад, мъдро сенките гоня,

изтрезнял е на хлад непослушният спомен.

 

Не похърквай до мен, самота, че ме плаши

този мрак, уплътнен с грехове, вчера наши.

Аз забравих. И ти забрави. Няма драма.

Времето си пести, свърши срокът за двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зарадва ме, Наде. Пак се отбивай. 😊
  • Много, ама много "мое"! Даваш ми фенерчето си назаем, Светеща буболечице. Благодаря!
  • Благодаря ти, Петя, задето се отби и си хареса стих.
    Животът продължава, Иржи, и наистина понякога е по-лесно да не будуваме над грижите си, а да ги загърбим. Има кой да реди следващите нива от играта.
    Опитвам се да вразумя най-вече себе си, Миночка. Благодаря ви за любими.
  • Много мъдър стих, Светличка! Поздравявам те!
  • Удоволствието ми като чета стиховете ти е най- вече от ритъма! Брилянтен!
    И някои изречения.Да не се търси драма, а да се забравя! Защото времето е ценно!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...