Годините остават зад гърба ми,
като пътека на небе синеят.
Преминали през преспите, нозете ми
в следи от обич по земята се белеят.

Какво е щастие днес вече не се питам.
Аз знам, че то е да съм благодарна,
че полети в душата си разплитам.
На рой мечти пришивайки крилата.

Какво е любовта? Летежи да умея.
И аз летя над суетите на живота.
Не се срамувам да заплача и да се засмея.
И да обичам, както аз си мога...

Свещичка от сърцето си запалвам,
а във очи звезди от обич несломена.
Крила разпервам и насън политам,
че в мен е любовта и съм щастлива.