Летен спомен
По изгрев гледал ли си някога житата
в позлатата на утринна мъгла,
отправял ли си поглед към лозята
с натежали гроздове от капчици роса?
Поглеждал ли си лавандулата по изгрев
сияеща във пурпур и бакър,
усещал ли си въздуха кристален,
на чернозема топъл парещия дъх?
Посрещал ли си някога зората,
приседнал сред метличина и мак,
заглеждал ли си се в сълзите на росата,
събрани бисерчета в паячен хамак?
Слънчогледите как жадно вият
снагите си към слънчевия сноп,
как жадно до последна капка пият
елексира на живителен поток...
Залезът как бавно, бавно гали
в прегръдката си пурпурно небе,
комбайните в нощта как вият бали...
сърпа на луната сред звездите как гребе...
А лятото притихнало до тебе
прегръща те, ухае и мълчи,
сбогува се... усещаш, че е време
да се облече във есенни мъгли.
05.10.2025г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
