2 июл. 2012 г., 15:10

Летен спомен син...

658 0 0

Не беше на морето...

Наблизо имаше река.

А двама бяха  във полето,

защото край реката имаше тълпа.

 

Тълпа младежи.  Огън и китара...

А на китарата едно момче

им свиреше на Beatles песен стара...

И всички му пригласяха в хор, мъничко фалшиво...

А те лежаха двама на тревата и наблюдаваха звездите...

може би лениво.

 

Понякога говореха,  но малко...

И без думи

разговорът сякаш вървеше помежду им,

но неизказано остана нещо... жалко...

 

Луната силно осветяваше върбите край реката.

Беше пълнолуние.

Лек вятър им  разрошваше косите и галеше лицата...

Дали са влюбени... или от таз луна обхваща ги безумие?

 

Звездите сякаш им шептяха нещо...

Дали ги правилно разбраха?

Почти без дрехи бяха, а им бе така горещо...

Един въпрос... и отговор един...

И тази нощ остана само спомен син.

 

За две души, които във тревата там се сляха...

Телата им обаче... не посмяха...

И само маргаритките се малко натъжиха,

че двамата да тръгнат заедно на сутринта... не се решиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...