Летен спомен син...

Не беше на морето...

Наблизо имаше река.

А двама бяха  във полето,

защото край реката имаше тълпа.

Тълпа младежи.  Огън и китара...

А на китарата едно момче

им свиреше на Beatles песен стара...

И всички му пригласяха в хор, мъничко фалшиво...

А те лежаха двама на тревата и наблюдаваха звездите...

може би лениво.

Понякога говореха,  но малко...

И без думи

разговорът сякаш вървеше помежду им,

но неизказано остана нещо... жалко...

Луната силно осветяваше върбите край реката.

Беше пълнолуние.

Лек вятър им  разрошваше косите и галеше лицата...

Дали са влюбени... или от таз луна обхваща ги безумие?

Звездите сякаш им шептяха нещо...

Дали ги правилно разбраха?

Почти без дрехи бяха, а им бе така горещо...

Един въпрос... и отговор един...

И тази нощ остана само спомен син.

За две души, които във тревата там се сляха...

Телата им обаче... не посмяха...

И само маргаритките се малко натъжиха,

че двамата да тръгнат заедно на сутринта... не се решиха.