26 мар. 2010 г., 15:14

Летене

1.2K 0 5

Понякога се чудя що е да си птичка -

летиш си без пари, билет или без раница.

Политнеш ли високо, виждаш всичко.

И нямаш крайна спирка. Нито граници.

 

Понякога си мисля колко е прекрасно

простора да разцепваш със крилете си.

И няма начин да ти стане тясно -

съседите ти са тревата и планетите.

 

И никога не ще да бъда аз самичка,

щом имам слънцето за свой приятел.

Ах, колко много искам да съм птичка,

летяща из земята необятна.

 

А казват ми, че щастието е летене

и просто трябва с някой да го споделиш.

Готова съм крилете си да взема.

А ти готов ли си със мен да полетиш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...