Mar 26, 2010, 3:14 PM

Летене

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Понякога се чудя що е да си птичка -

летиш си без пари, билет или без раница.

Политнеш ли високо, виждаш всичко.

И нямаш крайна спирка. Нито граници.

 

Понякога си мисля колко е прекрасно

простора да разцепваш със крилете си.

И няма начин да ти стане тясно -

съседите ти са тревата и планетите.

 

И никога не ще да бъда аз самичка,

щом имам слънцето за свой приятел.

Ах, колко много искам да съм птичка,

летяща из земята необятна.

 

А казват ми, че щастието е летене

и просто трябва с някой да го споделиш.

Готова съм крилете си да взема.

А ти готов ли си със мен да полетиш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...