И без това си нямам дом,
и без това си нямам нищо -
не чувствам времето като сезон,
летенето на вятъра не виждам.
А трепета на пеперуда бяла
усещам като удар във гръдта -
да можех бих летяла, бих летяла
и все едно къде и докога.
Едно сърце да имам - малко, ала живо,
душа, по-крехка даже от кристал,
един простор безкраен и обичан,
и свободата да летя, летя...