Jul 6, 2008, 12:07 PM

Летене

  Poetry
822 0 4
И без това си нямам дом,
и без това си нямам нищо -
не чувствам времето като сезон,
летенето на вятъра не виждам.

А трепета на пеперуда бяла
усещам като удар във гръдта -
да можех бих летяла, бих летяла
и все едно къде и докога.

Едно сърце да имам - малко, ала живо,
душа, по-крехка даже от кристал,
един простор безкраен и обичан,
и свободата да летя, летя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...