Летни повеи
I
Все си мислех...
Все си мислех, че е лесно,
с труд да стига апогея
и че всичко е известно,
тук, където днес живея.
Всеки ден – едно и също,
сутрин ставах пред зората.
Вярвах е за мен присъщо
да се уча на Земята.
Дълго бродих без пътеки,
в тъмни дебри в прежно време,
там, где чезнат стъпки леки...
Търсех плод от сято семе...
Сято семе в умовете...
друг събира плодовете!
14:25 часът, 24 юли 2022
II
Обич с обич се превзема
Сам, през зимна зла стихия –
свиден спомен, шумна слава...
дух, душа дано открия,
дето обич в дар дарява.
Сродна ли е и любима,
прави цялостен човека,
щом другар в живота имаш,
всяка работа е лека.
Спрях се тук в почивка кратка,
глътка въздух да поема...
и пред вас разкрих загадка:
„Обич, с обич се превзема“.
Щом е цялостна душата,
с дар дарен си от съдбата.
22:40 часът, 3 август 2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены
