I
Все си мислех...
Все си мислех, че е лесно,
с труд да стига апогея
и че всичко е известно,
тук, където днес живея.
Всеки ден – едно и също,
сутрин ставах пред зората.
Вярвах е за мен присъщо
да се уча на Земята.
Дълго бродих без пътеки,
в тъмни дебри в прежно време, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация