Две къпини, ама черни
върху зрели круши!
Нещо беше, ама вчера,
а сега те души...
Нейде изпращя ограда.
Смачкана тревата.
Две къпини за награда
пълнеха устата...
Нейде се търкулна менче.
Нейде шипка дращи.
Нейде смеят се цветенца,
щото бил без гащи...
И приятел, не е мутра
псуваше сърдечно,
че кревата скърца сутрин
и пращи пък, вечер...
Леле, как се бе изпекла-
шоколад и мляко!
Сал триъгълникът свети
вечер, на луната...
Не заключваше вратата -
помниш, ли тогаз?
Пада ли към теб звездата,
не е хвърлен фас!
© Красимир Дяков Все права защищены