thedac (Димитър Драганов)
873 1129
30 июл. 2019 г., 16:12

Летящ другар 

  Поэзия » Другая
391 2 3

Щърко хвърка над полѐта, над морета и реки,
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.

Трябва малките да храни, ред е нужен за това.
Щърко своя дом ще брани от грабителски лица.
Хора спират за отра̀да и отиват си в нощта,
хлад минава по ограда и се свива до бреза.

Коте гледа горе, долу по високото дърво,
старо школо в тихо со̀ло построява си добро.
Ек на лято се разлива – из града сега фучи...
Останете си такива, наши слънчеви лъчи!

Щърко спомен ми остави и заръча да вървя –
скромен в бащините нрави, се издигна над града.
Ден го има, два го няма – нежна птичка за света!
Тлен от болка и измама се лекува с любовта!

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, че тук се спряхте и посланието мое разбрахте.
  • "Тлен от болка и измама се лекува с любовта!" А къде ли е любовта? С пожелания да я откриеш - онази истинската със сродната душа и да сте много щастливи!
  • Чудесен стих! Браво!
Предложения
: ??:??