Щърко хвърка над полѐта, над морета и реки,
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.
Трябва малките да храни, ред е нужен за това.
Щърко своя дом ще брани от грабителски лица.
Хора спират за отра̀да и отиват си в нощта,
хлад минава по ограда и се свива до бреза.
Коте гледа горе, долу по високото дърво,
старо школо в тихо со̀ло построява си добро.
Ек на лято се разлива – из града сега фучи...
Останете си такива, наши слънчеви лъчи! ...