Отвори се небето, звезда се появи,
роди се детето със сините очи.
Погледна жадно над скалите още в пелени,
с ръчици знаци нарисува и лицето скри...
Вилнеят вихрушки през вековете,
огнено име - в жарава гори,
Левски изгаря, но пише редовете
поколение ново и светят нови звезди!
Икона! Светиня с очи огнестрелни
в паметта ни до днес забива стрели.
Род и Родина - две думи изконни
сърцата белязват - любов ги теши...
Отвори се небето - звезда изгрява,
образът светъл блести.
На мен и на теб завет завещава:
по пътя на човека ти върви!...
© Миночка Митева Все права защищены