20 июн. 2007 г., 22:26

... ли почука 

  Поэзия
489 0 4
“... като тъжна дума идва есента...”


На есенната вечер в самотна тишина,
мъглата “разлюти се” на дъжда.
Ех, този дъжд, такъв е “безсърдечен”
и толкова студен... нима е вечен.
Нима със тези плачещи очи
мъглата може да повдигне, да стопи...
И струваше му се… че го догонва
и бавно към върхарите пълзи.
А кротка бе във ролята си скромна
мъгла да е, но сълзи да роди...

“... есента ли почука,
тя ли спря пред моята врата.
Есента днес е тука...”

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??