На есенната вечер в самотна тишина, мъглата “разлюти се” на дъжда. Ех, този дъжд, такъв е “безсърдечен” и толкова студен... нима е вечен. Нима със тези плачещи очи мъглата може да повдигне, да стопи... И струваше му се… че го догонва и бавно към върхарите пълзи. А кротка бе във ролята си скромна мъгла да е, но сълзи да роди...
“... есента ли почука, тя ли спря пред моята врата. Есента днес е тука...”
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.