Меричка (Мери Попинз)
718 2544
20 jun 2007, 22:26

... ли почука 

  Poesía
487 0 4
“... като тъжна дума идва есента...”


На есенната вечер в самотна тишина,
мъглата “разлюти се” на дъжда.
Ех, този дъжд, такъв е “безсърдечен”
и толкова студен... нима е вечен.
Нима със тези плачещи очи
мъглата може да повдигне, да стопи...
И струваше му се… че го догонва
и бавно към върхарите пълзи.
А кротка бе във ролята си скромна
мъгла да е, но сълзи да роди...

“... есента ли почука,
тя ли спря пред моята врата.
Есента днес е тука...”

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??