Меричка (Мери Попинз)
718 2544
Jun 20, 2007, 10:26 PM

... ли почука 

  Poetry
488 0 4
“... като тъжна дума идва есента...”


На есенната вечер в самотна тишина,
мъглата “разлюти се” на дъжда.
Ех, този дъжд, такъв е “безсърдечен”
и толкова студен... нима е вечен.
Нима със тези плачещи очи
мъглата може да повдигне, да стопи...
И струваше му се… че го догонва
и бавно към върхарите пълзи.
А кротка бе във ролята си скромна
мъгла да е, но сълзи да роди...

“... есента ли почука,
тя ли спря пред моята врата.
Есента днес е тука...”

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??