Лицето на смъртта е причудливо,
по него няма глупави усмивки,
като дете без майка е мъгливо,
и гневно като цял харем ревнивки,
животът смешен тук е купа пясък,
а времето го гали с хладни пръсти,
светът е вече разноцветен крясък,
така безформен и унил на кръста...
Лицето на смъртта е кривогледо
и втренчено във теб сега се вглежда,
обвито е във мрак, но странно бледо,
изпило жадно всичките надежди...