Лицето на смъртта е причудливо,
по него няма глупави усмивки,
като дете без майка е мъгливо,
и гневно като цял харем ревнивки,
животът смешен тук е купа пясък,
а времето го гали с хладни пръсти,
светът е вече разноцветен крясък,
така безформен и унил на кръста...
Лицето на смъртта е кривогледо
и втренчено във теб сега се вглежда,
обвито е във мрак, но странно бледо,
изпило жадно всичките надежди...
© Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
