Лицето на страха е мръсно
и с белези от истини премазани,
но днес е рано,утре ще е късно
за греховни мисли, ненаказани.
И е мъртво, сякаш бездиханно,
с очи от стъклена прозрачност,
изцъклен поглед, виждащ само
на сълзите бялата невзрачност.
Нощем скрито в ъгъла на тъмно,
чака да се стопля и заспя,
да сънувам как летя по стръмно
и вик да ме разкъса през нощта.
© Елица Стоянова Все права защищены