Лицето на страха е мръсно
и с белези от истини премазани,
но днес е рано,утре ще е късно
за греховни мисли, ненаказани.
И е мъртво, сякаш бездиханно,
с очи от стъклена прозрачност,
изцъклен поглед, виждащ само
на сълзите бялата невзрачност.
Нощем скрито в ъгъла на тъмно,
чака да се стопля и заспя,
да сънувам как летя по стръмно
и вик да ме разкъса през нощта.
© Елица Стоянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
