22 янв. 2014 г., 23:25

Лични

714 0 6

А бях в семейството обичан,

баща отличен с пример личен,

но кръвното ми бе високо,

а докторът ми каза ,,Споко,

вечер по една ракия"

и хапчетата да си пия.

В кръчмата в чаша лична

започнах доза неприлична.

Работата стана чужда,

казаха ми ,,Няма нужда".

Имах личен лекар,

даже зъболекар.

Телефон си имах личен.

Лична ми е и жената,

лични са ми и рогата.

Интернетът е безжичен,

а компютърът е личен.

Четенето ми е краста,

писането - джаста-праста.

Със паспорт и лична карта

 ще избягам във Джакарта,

че животът ми е личен,

но направи ме безличен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно чувство за хумор имаш! Но...нищо не е такова, каквото изглежда, уви! Поздрав!
  • Под формата на хумор е показана
    негримираната истина за нашата
    модерна съвременност...
    Оригинален стих с актуално послание! Поздрави!
  • Ех, тези лирически! Само се бъркат там, където не им е работа И моята е същата нахалница
  • Ена, Марта, благодаря ВИ! Добре съм! Лирическият да си се оправя сам!
  • Исмаил, защо така ме натъжаваш?! Безличен друг път...ти си ценен за мен!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....