13 мая 2008 г., 14:23

Лично

753 0 2
ЛИЧНО

Ето, казваш ми, че ме обичаш,
но бързо го забравяш ти.
На хоризонта щом другият се появи,
и аз втори ставам, уви.

Другият е весел, забавен.
Проблеми той няма почти.
Сърцето ти кара да играе
и за него си мечтаеш ти.

И в тази ситуация нелепа
какво да сторя аз?
И започвам да се дразня,
че втори пак съм аз.

Да си втори в любовта
е толкова ужасно.
Но явно това е моята съдба.
Да съм вечно втори в твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Сергеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...