13 мая 2008 г., 14:23

Лично

754 0 2
ЛИЧНО

Ето, казваш ми, че ме обичаш,
но бързо го забравяш ти.
На хоризонта щом другият се появи,
и аз втори ставам, уви.

Другият е весел, забавен.
Проблеми той няма почти.
Сърцето ти кара да играе
и за него си мечтаеш ти.

И в тази ситуация нелепа
какво да сторя аз?
И започвам да се дразня,
че втори пак съм аз.

Да си втори в любовта
е толкова ужасно.
Но явно това е моята съдба.
Да съм вечно втори в твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Сергеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...