13.05.2008 г., 14:23

Лично

749 0 2
ЛИЧНО

Ето, казваш ми, че ме обичаш,
но бързо го забравяш ти.
На хоризонта щом другият се появи,
и аз втори ставам, уви.

Другият е весел, забавен.
Проблеми той няма почти.
Сърцето ти кара да играе
и за него си мечтаеш ти.

И в тази ситуация нелепа
какво да сторя аз?
И започвам да се дразня,
че втори пак съм аз.

Да си втори в любовта
е толкова ужасно.
Но явно това е моята съдба.
Да съм вечно втори в твоята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Сергеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...