Привечер по улица Вечерница
се носи чуден липов аромат,
а вятърът разнася го, върти го като мелница,
насища го в пейзажите на този пъстър свят.
Поемам дъх и вдишвам чудото безкрайно,
липите са магията на юнския заник
и златото в краката ми, макар че е нетрайно,
застилат го пред мен от тънки ивици за миг.
Рапсодията от шумящите им клони
накара ме да се спра и вслушах се в захлас -
каква идилия преди дъжда да ме изгони,
а можех да остана там най-малко още час.