Липса
850
0
1
Вървя по утъпкани пътеки
на жълто и оранжево, червено,
като килим от есенни листа
към теб.
Усмихната в топло се унасям
в мисли за миналото време,
когато се разхождахме в
слънчеви градини и се смеехме,
липсата ти е като въздуха,
спря ли да мисля за теб,
чувствам, че се задушавам.
В очите ти видях слънчеви
зайчета и петна от целувки,
в теб видях себе си на части.
И в тази липса на присъствие
аз отново те виждам до мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
