20 авг. 2011 г., 12:53

Липса

1.2K 0 19

Липсата - сУшен, напукан геран,

в двора ми хвърля умислена сянка,

всичко завехна - мъжкият блян

корен превива на пивка седянка...

 

Само от менците - жива вода

с твойта кобилица - връзник ще свие...

Ей го мегдана, налей и ела

и наполивай земята, спаси я...

 

Стягам кирпича на мойта къшла

и все те чакам, и с гайда въздишам -

здравец кични ми в душата сега,

че връз ръкава си плача и пиша...

 

 

http://vbox7.com/play:ed77ff5b

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...